СТРАНИЦА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА (ПОП-ФОЛК) МУЗИКА

     WEB-PAGE FOR BULGARIAN POPULAR FOLKLOR (POPFOLK) MUSIC

 

МУЗИКА ОТ ТРАКИЯ; РОДОПИТЕ ; СТРАНДЖА ; МИЗИЯ; МАКЕДОНИЯ; ДОБРУДЖА; ШОПСКО 

  ЗЛАТНИ СУБАТИ ОТ ТРАКИЯ    АРХИВНИ СНИМКИ И ЗАПИСИ     ДЕТСКИ ПЕСНИ    ХУМОРЕСКИ

НАРОДНИ СЪБОРИ       Право хоро сечено      Ръченица     Трите пъти     Криво хоро


                                 

 

НАЧАЛО

 

ОРКЕСТРИ И ГРУПИ  

ОТ БЛИЗКОТО

МИНАЛО:

 

Великата Първомайска група

  

Легендарната Леновска група

 

Прочутият оркестър Канари

  

Конушенска група

  

Садовска група

 

Група Асеница

 

Оркестър Марица

 

СВАТБАРСКИ ГРУПИ ОТ ПЪРВАМАЙСКО

 

ДРУГИ СВАТБАРСКИ ГРУПИ от Тракия

 

Садовска младежка

 

Пилашевска група

 

Оркестър Младост

 

Дълбокоизворска група

 

Група Царимир

 

Боляровска група

 

Асеновградска група и Асеновградска младежка

 

Николовска група

 

Оркестър Родопи с Борис Христев

Оркестър Орфей

 

Оркестър Искра с Малкия Петко

 

Оркестър Тракия (Али Гарджев)

 

 

 

Духова музика

 

Оркестър Авлигите

 

Група Тракийска тройка

 

Българска православна музика

 

Индийска музика

 

Музика на българските турци

 

Пеню Пенев

 

 

АВТЕНТИЧНА НАРОДНА ФОЛКЛОРНА (ПОПФОЛК) МУЗИКА

ОТ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ

 

AUTHENTIC POPULAR FOLKLOR  (POPFOLK) MUSIC

FROM BULGARIA AND MACEDONIA

 

Избрал и подредил: Иван Танев Иванов, с неоценимата помощ на Къню Димов Кънев и Пеню Делчев

(Музиката трябва да се слуша с качествена звукова уредба)

 

Иван Танев Иванов

  

 

               

        Народната музика е основна характеристика на нацията и народа, толкова важна, колкото са езика, територията, живите хора, родовата памет, религията и народните традиции. Целта на този сайт е да поднесе малка част от живата традиционна музика на българите.

       

  Снимка на деца от гр. Казанлък

 

        По исторически причини българското етническо землище се разделя на няколко етнографски области. Всяка област се характеризира със свой диалект, музикални особености и различия в носиите, обичаите и традициите. Главната етнографска област, по територия и историческа тежест, е Тракийската, която обхваща около 2/3 от страната. Освен Горнотракийската низина, към нея спадат районите на Странджа, Родопите и половината от Североизточна България. До Междусъюзническата война 1913 г. към нея са спадали и Западна Тракия (дн. Беломорие) и Източна Тракия (дн. Турска Тракия). Фактически, към тази област спадат и районите на Подбалканската котловина и Централния Предбалкан.

        Втората по големина и фолклорно богатство българска етнографска област е Македонската. За нещастие, след Междусъюзническата война по-голямата част от тази област беше откъсната от българското землище и беше направен опит част от нейното население да се посърби, погърчи, а по-късно да се македонизира. Независимо от това, българският музикален фолклор на това население се запази, което показва, че музикалната характеристика на един народ понякога е по-силна от езиковата.

 

 

 

    Свири Делчо Димчев (цигулка) - основател на Първомайската група. Снимка около 1938 година.

 

        Главната и най-ценна част на представения материал е инструменталната и вокална българска музика, записана от различни ентусиазирани любители по сватби, тържества, кръщенета и т.н. в периода 1955-1980 г. Най-ценни се оказаха записите на бай Коста от с. Трънково, Чирпанско; Иван Нанев от Чирпан; Йовчо К. Йовчев от с. Странско, Чирпанско; Пеню Делчев от Стара Загора; Недю Дончев и сина му Данчо Недев от с. Козаревец, Старозагорско; Петко Бодуров от с. Винарово, Чирпанско; Митю Господинов от с. Меричлери, Димитровградско; Стойчо Нейков Стойчев и Паню Сандев Алагенски от с. Самуилово, Чирпанско; бай Колю Мустака от Димитровград, Жеко Цонев от с. Малко Тръново, Чирпанско; Живко Станчев, Владимир Иванов от Пловдив и др. Тези записи са събрани, технически изчистени, подредени и наименувани в периода 1995-2008 г. от авторите на сайта. Едновременно с това са включени и студийни записи, записи от концерти и официални тържества, които имат по-различен стил на изпълнение.

 

 

Ръченица в кръчма под музиката на кавал. Художник Павел Мърквичка.

 

        Музикалните записи включени в първата група представят специфичен стил на изпълнение, който условно ще наричаме хороводен или свободен. Тук изпълнителите проявяват своята дарба, импровизаторско умение и творчество в широките рамки на музикалната традиция на българския народ. Ритъмът и амплитудата на чувствата се менят силно в хода на изпълнението. Този стил възпроизвежда най-добре изключително богатата, исторически създадена, традиционна музика на българския народ. Почти винаги тази музика се съпровожда от тъпан. Най-добрият пример за този вид музика е т.н. право сечено хоро. Този стил е възникнал далеч преди установяването на комунистическата тоталитарна власт в България. Това е жива, традиционна българска музика на свободни хора (чуй и сравни).

        Стилът на изпълненията от втората група ще наричаме концертен. В техническо отношение те са добри, но те не представят богатството и оригиналността на българската народна музика - шест-видова ладова система, десетки неравноделни тактове, мензурни и безмензурни мелодии, огромна динамика на чувствата и темпото. Концертният стил представя една сива, равномерна и монотонна, почти мъртва музика, без импровизации, без връзката музикант-слушател. В нея тъпънът е забранен, стилът право сечено хоро е ограничен до минимум, в последствие напълно забравен. Напоследък се забелязва и още едно отклонение в посока джазиране и циганизиране на този стил, изместване на мелодията от произволното разхождане нагоре надолу по нотната стълбица.        

        Трябва да се изтъкне, че някои народни групи с по-голямо влияние сред народа, като Първомайската, Леновската и Садовската, все пак са успели да направят известен брой студийни записи в стил, близък до свободния. Най-ранни са записите на бай Асен Димитров - Тополовеца (1955 - 1965 г.), който и в студиото е свирел свободно. Извън държавните студия за запис народните оркестри са свирели в свободен стил, затова записите на живо са много ценни. Целта на този сайт е да представи, доколкото е възможно, именно такава музика.

       

 

Йордан Василев Димов - КАМЕНОВСКИЯТ МАЙСТОР: майстор на кавали, гайди, гъдулки и тъпани. GSM: 0899 102746; 0882 659180; с. Дълбоки, област Стара Загора. Използва чимшир, дрян, американска акация, явор, червен бор. Професионален кавалджия за концерти, сватби, тържества.

 

         Сайт на Виктор Терзийски - майстор на кавали: http://www.flutemaster.net/

         Сайт за българският кавал
         Официална страница на Недялко Недялков
         Официална страница на Александър Еплер

          АМТИИ гр. Пловдив
         c. Широка Лъка
         Национално училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев" - гр. Котел
          Фолклорен Ансамбъл "Тракия"
         
Национален музикално-фолклорен съюз "Орфеево изворче"

 

Интервю на Мирослав Василев - водещ на фолклорното предаване "Музикална шарения", Българско национално радио, програма "Хоризонт" с Иван Танев Иванов" за създаването на сайта http://bg-popfolk.com.

 

Уеб-страница на фолклорното предаване "Музикална шарения", БНР, програма "Хоризонт": http://www.bnr.bg/sites/horizont/shows/musical/muzikalnasharenia/Pages/default.aspx

 

 

 

Димитър Колев - акордеонист, диригент на фолклорен ансамбъл "Загоре" - Стара Загора;

Николай Николаев - водещ на фолклорното предавене "От извор се песен лей" - радио Стара Загора, събота 13 - 16 часа,

тел. 042-616-440 ; http://bg.netlog.com/nik_daskal ;

Иван Танев Иванов - стопанин на уеб-страниците   http://bg-popfolk.com  и  www.protobulgarians.com

 

Здравейте, поздравявам Ви за прекрасния сайт, който сте направили. Това е една изключителна ценност за всички български кавалджии и музиканти и за всички любители на българския фолклор. С най-голямо уважение, Николай Докторов. www.ndoctorov.com  

 

        Следват връзки към сродни сайтове, от където също можете да теглите и слушате записи българска народна музика:

РАДИО   РОСА    http://www.radiorosa.bg

Българската  народна  музика  -  докосване  до миналото,  съхраняване  в бъдещето

Сайт на Николай Чапански - водещ предаване в Радио Пловдив: WWW.folklorenhorizont.com

Колекция на Евгени Иванов Станчев - съвременни записи: http://www.4shared.com/dir/7195452/bc58685e/sharing.html       

Колекция на Rodoparion - записи на родопска каба - гайда:http://www.4shared.com/dir/8257006/de6ed713/Kaba Gaidi.html 

Колекция на Tsavkov:http://www.4shared.com/dir/8943226/37192fdb/sharing.html

Колекция на Daniela Paunova:http://www.4shared.com/account/dir/7287640/59347fc8/sharing.html?rnd=34# 

Колекция от стари касети и плочи на Marangoza: http://www.4shared.com/account/dir/7159443/5d623b30/sharing.html?rnd=88 

Българският сайт за народни хора, песни, танци, обичаи, фолклор - http://horo.bg/

Клуб за български народни танци "Акцент" - http://aktsent.com/

Форум за българска народна музика - http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=161360&st=0

Видео за изучаване на български танци :  http://vbox7.com/play:98599fcd  http://vbox7.com/play:7b421fe7

 

Една американка събра част от забравената българска музика - интервю с Лорен Броди от Ню Йорк.

Интервю с Никола Янков - Леновеца

 

Списък от 1000 изпълнения на съвременни певци на българска народна музика: File list

http://212.233.195.33:8181/1000%20The%20Best%20Bulgarian%20Folklore%20Songs%20192kbit/

 

 

        Един велик българин, който днес задочно го македонизираха, е казъл: "Робът се бори за свобода, а свободният за съвършенство". От това правило обаче има и изключения. След 1990 г. тоталитаризмът в България беше формално заменен с демокрация. Вместо да развият и осъвременят собственото си музикално наследство, едно от най-богатите на света, българите откриха и залюбиха, не без външна намеса, циганизираното подражание на различни балкански фолклорни музики, главно турска и гръцка. Този (нов за нас) стил, чийто основен ритъм е кючекът, беше наречен чалга. Между другото, кючекът е стар персийски неравноделен ритъм, възприет в харема на турския султан, от там се заимства при неговите паши и по-късно се разпространява нашироко сред османските турци, главно в балканските вилаети. Кючек е персийска дума, която означава "малчо", понеже в султанските хареми се е изпълнявал от малки деца, предимно момчета, употребявани след танца за сексуални нужди. Някои в пълното си неведение, а други съвсем умишлено наричат чалгата "поп-фолк". Съкращението поп-фолк от английски (pop folk от popular music) означава "народна музика" или "музика на народа". Българският поп-фолк това е българската народна музика. Въпреки усилията на радио Веселина, btV, Пайнер BG и на отделни имена, чалгата не можа и не бива да става "български поп-фолк".  Заради появата на чалгата у нас обаче, възможността да се създаде модерна, качествена българска музика на основата на българския фолклор, каквато има всеки нормален народ на Балканите, в Европа и по света, и този път беше пропусната. 

        Напоследък вълната на чалгата поотмина и сега владее главно най-просташката част от населението. Самите чалгарски певци и музиканти вече не употребяват чисто цигански мелодии и съпроводи, но все пак ритъмът на музиката им си остава предимно кючек, а мелодиите, тестовете и музикалните украшения си остават невъобразимо еднообразни и тъпи .

 

 

 

 

ИЗВЕСТНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ НА НАРОДНА МУЗИКА ОТ БЛИЗКОТО МИНАЛО:

 

Асен Димитров - Тополовецът

Стойчо Кузмов

Никола Янков

Минчо Недялков

Бисер Каев

Делчо Митев

Димо Колев

Димитър Фъндъков

Рамадан Лолов

 

Борис Машалов

Вълкана Стоянова

Недялка Керанова

Стайка Гьокова

Ел. Граматикова

Иван Паунов

Атанаска Тодорова

П. Захариева

Деля Балева

Penka Pavlova

 

Кавалджии

Кларинетисти

Акордеонисти

Саксофонисти

 

Снимки на народни музинканти и певци

 

Български музиканти и музикални инструменти

 

Музика от Тракия

 

Музика от Странджа

Музика от Родопите

Българска музика от периода 1905-1950 г записана от Larry Weiner и Lauren Brody.

Песни от района

Исторически песни

Музика от Добруджа

Музика от Македония

Музика от Шопско

Шлагери


      Адрес на уеб-страницата:  www.bg-popfolk.com

    Пишете на адрес:   info@protobulgarians.com

    Страницата е в режим на постоянно допълване, както със собствена, така и с ваша помощ.

    За тези, които се интересуват от ранната история на българите: www.protobulgarians.com